4.10.2011 г., 17:28

Пробуждане

958 3 7

Народът вече бавно се пробужда,

отърсва се от сънния синдром,

подгонен от въпиещата нужда

да брани себе си и своя дом.

 

Кошмарът и наяве продължава –

човешка кръв се лее посред ден,

защото в „правовата” ни държава

виновни няма, няма и проблем.

 

Спасението в нашите ръце е,

щом правото остава настрана.

Народът иска мирно да живее,

а по принуда тръгва на война.

 

За нея не са нужни магистрали –

правата си проправят своя път.

Преди гневът дома ни да подпали,

дали управниците ще се освестят?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...