4.10.2011 г., 17:28

Пробуждане

955 3 7

Народът вече бавно се пробужда,

отърсва се от сънния синдром,

подгонен от въпиещата нужда

да брани себе си и своя дом.

 

Кошмарът и наяве продължава –

човешка кръв се лее посред ден,

защото в „правовата” ни държава

виновни няма, няма и проблем.

 

Спасението в нашите ръце е,

щом правото остава настрана.

Народът иска мирно да живее,

а по принуда тръгва на война.

 

За нея не са нужни магистрали –

правата си проправят своя път.

Преди гневът дома ни да подпали,

дали управниците ще се освестят?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...