Oct 4, 2011, 5:28 PM

Пробуждане

  Poetry » Civic
954 3 7

Народът вече бавно се пробужда,

отърсва се от сънния синдром,

подгонен от въпиещата нужда

да брани себе си и своя дом.

 

Кошмарът и наяве продължава –

човешка кръв се лее посред ден,

защото в „правовата” ни държава

виновни няма, няма и проблем.

 

Спасението в нашите ръце е,

щом правото остава настрана.

Народът иска мирно да живее,

а по принуда тръгва на война.

 

За нея не са нужни магистрали –

правата си проправят своя път.

Преди гневът дома ни да подпали,

дали управниците ще се освестят?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...