11 mar 2008, 8:17

Проклятие на фараон

  Poesía » Civil
799 0 13
Чувства протест - на безгласен вик порива,
като мъгла идат - с тревога на повика,
като екран дойде сигнал за опасност
и тревожност по пътя се прокрадна.
С мисъл закръжа - на тъжно литнала птица
и разбърка играта - на океан и сълзица.
Гледаш с очи, по-непокорни в мечтите,
литваш с криле, отсечени ли през дните...
И като разгневен фараон, стига те проклятие,
на истина една и нейното разпятие,
на лъжа една, подобно зрънце сол в морето,
на душа - спасение спечелила в океан на вековете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...