Прокълнати

Poesía

658 2 5

Не сме ли твърде шумни

за неща които за нас са непонятни!?

Дали не вредим на децата си ,

затуй че сме жалки...

Или просто не знаем как да запазим

туй що ни бе завещано

от хора ,жертвали тяхната младост.

Уморени без битка,предаваме себеси.

Но тайно се молим друг да плати

кръвнина ,подарена от Бога...

и нека,Бог ни прости,хора сме

предаваме лесно всичко,щом има пари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aap (Ангел)

Благодаря,Миночка коментара ти ме зарадва!До нови мила!!!🌹

2023-04-03T20:35:53+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Много е точно и истинско, Ангел! Приятно се чете и навежда на размисъл!

2023-04-03T19:13:46+03:00
aap (Ангел)

Благодаря ви че споделихте с мен стиха ми,Младене,Виолет🐝!Хубава и успешна седмица ви желая!!!Приятели!

2023-04-03T18:18:06+03:00
Violet_86 (Виолета)

Понякога си трябват отрезвяващи шамари.

2023-04-03T13:20:09+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Бог прощава, но човек плаща цена за прошката Му.
Остри и верни текстове пишеш, Ачо. Поздравление!

2023-04-02T22:44:44+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0