Apr 2, 2023, 10:11 PM

Прокълнати

  Poetry
656 2 5

Не сме ли твърде шумни

за неща които за нас са непонятни!?

Дали не вредим на децата си ,

затуй че сме жалки...

 

Или просто не знаем как да запазим

туй що ни бе завещано

от хора ,жертвали тяхната младост.

Уморени без битка,предаваме себеси.

 

Но тайно се молим друг да плати

кръвнина ,подарена от Бога...

и нека,Бог ни прости,хора сме

предаваме лесно всичко,щом има пари.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Миночка коментара ти ме зарадва!До нови мила!!!🌹
  • Много е точно и истинско, Ангел! Приятно се чете и навежда на размисъл!
  • Благодаря ви че споделихте с мен стиха ми,Младене,Виолет🐝!Хубава и успешна седмица ви желая!!!Приятели!
  • Понякога си трябват отрезвяващи шамари.
  • Бог прощава, но човек плаща цена за прошката Му.
    Остри и верни текстове пишеш, Ачо. Поздравление!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...