2 апр. 2023 г., 22:11

Прокълнати

654 2 5

Не сме ли твърде шумни

за неща които за нас са непонятни!?

Дали не вредим на децата си ,

затуй че сме жалки...

 

Или просто не знаем как да запазим

туй що ни бе завещано

от хора ,жертвали тяхната младост.

Уморени без битка,предаваме себеси.

 

Но тайно се молим друг да плати

кръвнина ,подарена от Бога...

и нека,Бог ни прости,хора сме

предаваме лесно всичко,щом има пари.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Миночка коментара ти ме зарадва!До нови мила!!!🌹
  • Много е точно и истинско, Ангел! Приятно се чете и навежда на размисъл!
  • Благодаря ви че споделихте с мен стиха ми,Младене,Виолет🐝!Хубава и успешна седмица ви желая!!!Приятели!
  • Понякога си трябват отрезвяващи шамари.
  • Бог прощава, но човек плаща цена за прошката Му.
    Остри и верни текстове пишеш, Ачо. Поздравление!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...