m770921 (Мария Георгиева)
27 1
26 мая 2021 г., 18:24

Пролет 

  Поэзия
246 0 1

Видях на пролетта сълзите

и тъжен спомен се усмихна в мен,

премяната дъждовна на брезите

и стария, угрижен клен.

 

Замира песента в тревите

на плачещото облачно небе,

а птиците стоят и не политат,

очаквайки дъжда да спре.

 

Тъй тихо си говореха дърветата,

пробудени от хладна лекота,

а пролетта, унесена от шепота,

събираше сълзите си в ръка.

© Мария Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??