Видях на пролетта сълзите
и тъжен спомен се усмихна в мен,
премяната дъждовна на брезите
и стария, угрижен клен.
Замира песента в тревите
на плачещото облачно небе,
а птиците стоят и не политат,
очаквайки дъжда да спре.
Тъй тихо си говореха дърветата,
пробудени от хладна лекота,
а пролетта, унесена от шепота,
събираше сълзите си в ръка.
© Мария Георгиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
