Видях на пролетта сълзите
и тъжен спомен се усмихна в мен,
премяната дъждовна на брезите
и стария, угрижен клен.
Замира песента в тревите
на плачещото облачно небе,
а птиците стоят и не политат,
очаквайки дъжда да спре.
Тъй тихо си говореха дърветата,
пробудени от хладна лекота,
а пролетта, унесена от шепота,
събираше сълзите си в ръка.
© Мария Георгиева All rights reserved.