26.05.2021 г., 18:24 ч.

Пролет 

  Поезия
236 0 1

Видях на пролетта сълзите

и тъжен спомен се усмихна в мен,

премяната дъждовна на брезите

и стария, угрижен клен.

 

Замира песента в тревите

на плачещото облачно небе,

а птиците стоят и не политат,

очаквайки дъжда да спре.

 

Тъй тихо си говореха дърветата,

пробудени от хладна лекота,

а пролетта, унесена от шепота,

събираше сълзите си в ръка.

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??