7 mar 2020, 15:53

Пролет и дъжд...

  Poesía
644 2 5

Дочаках, пролетта приижда с дъжд,

жадуван, като въздуха потребен –

поднесе го Простора изведнъж,

след месеци мъчителен молебен.


И всяка капка ражда нов живот –

земята пресушена взе да диша.

Ти идвай пролет с чакания плод –

обливаш с дъжд и радостта разплискваш.


Бленувам пролет, колкото и дъжд,

усещам стоновете на полята.

На житото, на рапица и ръж,

на корените впити във земята!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...