Дочаках, пролетта приижда с дъжд,
жадуван, като въздуха потребен –
поднесе го Простора изведнъж,
след месеци мъчителен молебен.
И всяка капка ражда нов живот –
земята пресушена взе да диша.
Ти идвай пролет с чакания плод –
обливаш с дъжд и радостта разплискваш.
Бленувам пролет, колкото и дъжд,
усещам стоновете на полята.
На житото, на рапица и ръж,
на корените впити във земята!