Пролет - Тя.
Онази кокетка - отвън,
мами златистия залез.
Красива, като фея от сън,
не мисли за края фатален,
а когато минава момче,
тя го задиря с усмивка.
Погалва невръстно дете.
Старикът пред нея притихва.
Заплаче ли - идва дъждът
и мие прахта от стъклата.
Замислен, затичва се мъж, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse