Пролет - Тя
Пролет - Тя.
Онази кокетка - отвън,
мами златистия залез.
Красива, като фея от сън,
не мисли за края фатален,
а когато минава момче,
тя го задиря с усмивка.
Погалва невръстно дете.
Старикът пред нея притихва.
Заплаче ли - идва дъждът
и мие прахта от стъклата.
Замислен, затичва се мъж,
днес ще догони мечтата.
Онази кокетка - отвън,
лудее със своята младост,
нахлува и в тъжния свят,
дарява букетчета радост.
Онази кокетка - отвън,
никога тя не мъдрува,
дори в окования град,
с надеждата двете гостуват.
© Виолета Томова All rights reserved.
