Пролетен сняг

10 may 2015, 13:21

Poesía » Otra

478 0 4

И отново е сняг навалял –

ароматни, прозрачни конфети

и по клоните весел и бял

като лебедов пух е засветил.

Кротко пада, наивно вали

от щастливите пролетни клони.

Аз тревожно се питам: „Дали

Пролетта бели сълзи не рони?

И дали не тъгува, че тя

тъй е млада, невинна, красива

с нежна рокля от пъстри цветя,

но безжалостно пак си отива.

И си взема сбогом със мен -

(чух гласа на последното ято),

и си тръгва след месец, след ден,

недочакала момъка Лято.”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Katriona (Кети Рашева)

2015-05-10T20:05:41+03:00

Прекрасно!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-05-10T19:56:50+03:00

Падат цветчетата, приличат на сняг и е толкова хубаво! Харесах!
Eia (Росица Танчева)

2015-05-10T14:04:17+03:00

Много, много хубаво!
stoyna (Стойна Димова)

2015-05-10T13:51:35+03:00

Хубаво стихотворение, от което се усеща тъгата на бялата пролет тръгнала си и недочакала момъка Лято.Интересни са образите и на двата сезона,които непрекъснато се търсят и не могат да се видят.Хареса ми!
Поздрав за интересната творба и ведър ден за авторката!