Пролетен сняг
И отново е сняг навалял –
ароматни, прозрачни конфети
и по клоните весел и бял
като лебедов пух е засветил.
Кротко пада, наивно вали
от щастливите пролетни клони.
Аз тревожно се питам: „Дали
Пролетта бели сълзи не рони?
И дали не тъгува, че тя
тъй е млада, невинна, красива
с нежна рокля от пъстри цветя,
но безжалостно пак си отива.
И си взема сбогом със мен -
(чух гласа на последното ято),
и си тръгва след месец, след ден,
недочакала момъка Лято.”
© Нина Чилиянска All rights reserved.
