10 мая 2015 г., 13:21

Пролетен сняг 

  Поэзия » Другая
468 0 4

И отново е сняг навалял –

ароматни, прозрачни конфети

и по клоните весел и бял

като лебедов пух е засветил.

 

Кротко пада, наивно вали

от щастливите пролетни клони.

Аз тревожно се питам: „Дали

Пролетта бели сълзи не рони?

 

И дали не тъгува, че тя

тъй е млада, невинна, красива

с нежна рокля от пъстри цветя,

но безжалостно пак си отива.

 

И си взема сбогом със мен -

(чух  гласа на последното ято),

и си тръгва след месец, след ден,

недочакала момъка Лято.”

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно!
  • Падат цветчетата, приличат на сняг и е толкова хубаво! Харесах!
  • Много, много хубаво!
  • Хубаво стихотворение, от което се усеща тъгата на бялата пролет тръгнала си и недочакала момъка Лято.Интересни са образите и на двата сезона,които непрекъснато се търсят и не могат да се видят.Хареса ми!
    Поздрав за интересната творба и ведър ден за авторката!
Предложения
: ??:??