21 mar 2023, 6:29

Пролетно огледало

  Poesía
889 2 11

Пролетно ми е отвътре и отвън,

не е пролет, а наяве сладък сън,

не е сън,  а пролетен разкош,

всичко ми ухае ден и нощ.

 

Първо се оглеждам в приказни води,

после се откривам в цветните следи,

в дрян и слива, праскова, бадем,

после ставам пролетна съвсем.

 

Тичам и се къпя в мартенския зов,

после се превръщам в пролетна любов.

Истинска, щастлива, слънчева дори,

пролет щом ме буди още от зори.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

17 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...