Пролетно ми е отвътре и отвън,
не е пролет, а наяве сладък сън,
не е сън, а пролетен разкош,
всичко ми ухае ден и нощ.
Първо се оглеждам в приказни води,
после се откривам в цветните следи,
в дрян и слива, праскова, бадем,
после ставам пролетна съвсем.
Тичам и се къпя в мартенския зов,
после се превръщам в пролетна любов.
Истинска, щастлива, слънчева дори,
пролет щом ме буди още от зори.
© Милена Френкева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
