Прошка
Прости за туй, че те обикнах
в мига, когато те видях.
Че заживях. И с тебе свикнах.
Че любовта не взех за грях.
Че ти създадох куп тревоги.
Към свободата ти посегнах.
Ала повярвай ми, не мога
живота си да пренебрегна.
Защото, той със теб се слива
и в мен остави отпечатък.
Превърна ме в сълза красива.
И ме направи твой придатък.
Дори от болка да крещя,
когато, в яд, на мен крещиш,
аз винаги ще ти простя.
Кажи, нали ще ми простиш?
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados