12 mar 2016, 23:31

Прошка

533 0 3

Прошка

 

Прости за туй, че те обикнах

в мига, когато те видях.

Че заживях. И с тебе свикнах.

Че любовта не взех за грях.

 

Че ти създадох куп тревоги.

Към свободата ти посегнах.

Ала повярвай ми, не мога

живота си да пренебрегна.

 

Защото, той със теб се слива

и в мен остави отпечатък.

Превърна ме в сълза красива.

И ме направи твой придатък.

 

Дори от болка да крещя,

когато, в яд, на мен крещиш,

аз винаги ще ти простя.

Кажи, нали ще ми простиш?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...