12 мар. 2016 г., 23:31

Прошка

529 0 3

Прошка

 

Прости за туй, че те обикнах

в мига, когато те видях.

Че заживях. И с тебе свикнах.

Че любовта не взех за грях.

 

Че ти създадох куп тревоги.

Към свободата ти посегнах.

Ала повярвай ми, не мога

живота си да пренебрегна.

 

Защото, той със теб се слива

и в мен остави отпечатък.

Превърна ме в сълза красива.

И ме направи твой придатък.

 

Дори от болка да крещя,

когато, в яд, на мен крещиш,

аз винаги ще ти простя.

Кажи, нали ще ми простиш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...