Mar 12, 2016, 11:31 PM

Прошка

  Poetry » Love
532 0 3

Прошка

 

Прости за туй, че те обикнах

в мига, когато те видях.

Че заживях. И с тебе свикнах.

Че любовта не взех за грях.

 

Че ти създадох куп тревоги.

Към свободата ти посегнах.

Ала повярвай ми, не мога

живота си да пренебрегна.

 

Защото, той със теб се слива

и в мен остави отпечатък.

Превърна ме в сълза красива.

И ме направи твой придатък.

 

Дори от болка да крещя,

когато, в яд, на мен крещиш,

аз винаги ще ти простя.

Кажи, нали ще ми простиш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...