Mar 12, 2016, 11:31 PM

Прошка

  Poetry » Love
531 0 3

Прошка

 

Прости за туй, че те обикнах

в мига, когато те видях.

Че заживях. И с тебе свикнах.

Че любовта не взех за грях.

 

Че ти създадох куп тревоги.

Към свободата ти посегнах.

Ала повярвай ми, не мога

живота си да пренебрегна.

 

Защото, той със теб се слива

и в мен остави отпечатък.

Превърна ме в сълза красива.

И ме направи твой придатък.

 

Дори от болка да крещя,

когато, в яд, на мен крещиш,

аз винаги ще ти простя.

Кажи, нали ще ми простиш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...