9 ene 2007, 20:51

Прощално

  Poesía
760 0 9

Цигарата,
пепелника
и черупката,изгнила.

А вътре червей,

храни се с

това което другите повърнаха.

А бяха лакоми,

на дребно го дробяха,

сърцето ми

-малко и болнаво,

камъче червено

в черното море

останало.

Бутилката,чашата,отровата.

Горчи ми

по остри думи аз да лазя,

във погледи бездушни да се топля.

Изпивам я.....

Със вкус,целувките на

вчерашното “обещавам”е.

Билетът,огънят и утрото.

Прощално е....

Дърветата във огъня пропукват

Билетът във ръката ми

-чака.

Тръгвам.....

.....към гарата на изгревите млади.

На масата оставих,

цигарите с бутилката и пепелника.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...