Jan 9, 2007, 8:51 PM

Прощално

  Poetry
753 0 9

Цигарата,
пепелника
и черупката,изгнила.

А вътре червей,

храни се с

това което другите повърнаха.

А бяха лакоми,

на дребно го дробяха,

сърцето ми

-малко и болнаво,

камъче червено

в черното море

останало.

Бутилката,чашата,отровата.

Горчи ми

по остри думи аз да лазя,

във погледи бездушни да се топля.

Изпивам я.....

Със вкус,целувките на

вчерашното “обещавам”е.

Билетът,огънят и утрото.

Прощално е....

Дърветата във огъня пропукват

Билетът във ръката ми

-чака.

Тръгвам.....

.....към гарата на изгревите млади.

На масата оставих,

цигарите с бутилката и пепелника.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...