3 abr 2007, 11:44

Простичко

  Poesía
1.3K 0 13

 

 

 

Как го правиш, човече...

аз все мисля, тревожа се,

тичам безумно,

надлъгвам се с времето,

боря се,

неспокоен осъмвам...

А ти просто протегна ръце

с непрестореност,

с лъчиста усмивка,

с блестящо лице

и благодари...

на Бог,

за това, че с нов ден те дари,

че все още в гърдите

живота тупти,

че оттук чак до слънцето

се простират лъчите

на твойте мечти...

Как го правиш?...

Почакай... ще поседна до теб...

чак сега забелязях колко много тежи

на гърба ми товара,

от очите покапват сълзи...

във сърцето ми вече не пари,

вдишвам много дълбоко...

нямам думи...

ала Бог ясно чу всяка моя сълза

нямам думи,

само там, вътре в мене преля

едно простичко

БЛАГОДАРЯ!

 

03.04.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...