didislava (Дидислава) didislava (Дидислава)
125
Apr 3, 2007, 11:44 AM

Простичко

  Poetry
1.3K 0 13

 

 

 

Как го правиш, човече...

аз все мисля, тревожа се,

тичам безумно,

надлъгвам се с времето,

боря се,

неспокоен осъмвам...

А ти просто протегна ръце

с непрестореност,

с лъчиста усмивка,

с блестящо лице

и благодари...

на Бог,

за това, че с нов ден те дари,

че все още в гърдите

живота тупти,

че оттук чак до слънцето

се простират лъчите

на твойте мечти...

Как го правиш?...

Почакай... ще поседна до теб...

чак сега забелязях колко много тежи

на гърба ми товара,

от очите покапват сълзи...

във сърцето ми вече не пари,

вдишвам много дълбоко...

нямам думи...

ала Бог ясно чу всяка моя сълза

нямам думи,

само там, вътре в мене преля

едно простичко

БЛАГОДАРЯ!

 

03.04.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0