Простичко
Как го правиш, човече...
аз все мисля, тревожа се,
тичам безумно,
надлъгвам се с времето,
боря се,
неспокоен осъмвам...
А ти просто протегна ръце
с непрестореност,
с лъчиста усмивка,
с блестящо лице
и благодари...
на Бог,
за това, че с нов ден те дари,
че все още в гърдите
живота тупти,
че оттук чак до слънцето
се простират лъчите
на твойте мечти...
Как го правиш?...
Почакай... ще поседна до теб...
чак сега забелязях колко много тежи
на гърба ми товара,
от очите покапват сълзи...
във сърцето ми вече не пари,
вдишвам много дълбоко...
нямам думи...
ала Бог ясно чу всяка моя сълза
нямам думи,
само там, вътре в мене преля
едно простичко
БЛАГОДАРЯ!
03.04.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
