3 апр. 2007 г., 11:44

Простичко

1.3K 0 13

 

 

 

Как го правиш, човече...

аз все мисля, тревожа се,

тичам безумно,

надлъгвам се с времето,

боря се,

неспокоен осъмвам...

А ти просто протегна ръце

с непрестореност,

с лъчиста усмивка,

с блестящо лице

и благодари...

на Бог,

за това, че с нов ден те дари,

че все още в гърдите

живота тупти,

че оттук чак до слънцето

се простират лъчите

на твойте мечти...

Как го правиш?...

Почакай... ще поседна до теб...

чак сега забелязях колко много тежи

на гърба ми товара,

от очите покапват сълзи...

във сърцето ми вече не пари,

вдишвам много дълбоко...

нямам думи...

ала Бог ясно чу всяка моя сълза

нямам думи,

само там, вътре в мене преля

едно простичко

БЛАГОДАРЯ!

 

03.04.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...