3 апр. 2007 г., 11:44

Простичко

1.3K 0 13

 

 

 

Как го правиш, човече...

аз все мисля, тревожа се,

тичам безумно,

надлъгвам се с времето,

боря се,

неспокоен осъмвам...

А ти просто протегна ръце

с непрестореност,

с лъчиста усмивка,

с блестящо лице

и благодари...

на Бог,

за това, че с нов ден те дари,

че все още в гърдите

живота тупти,

че оттук чак до слънцето

се простират лъчите

на твойте мечти...

Как го правиш?...

Почакай... ще поседна до теб...

чак сега забелязях колко много тежи

на гърба ми товара,

от очите покапват сълзи...

във сърцето ми вече не пари,

вдишвам много дълбоко...

нямам думи...

ала Бог ясно чу всяка моя сълза

нямам думи,

само там, вътре в мене преля

едно простичко

БЛАГОДАРЯ!

 

03.04.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...