1 ago 2010, 23:30

Просто така

1.2K 0 16
Подарих ти тревогата в себе си. Малко сънища ми подари. Разделих се с илюзиите, с вятъра, който пълни душата ми с дим. Разпознах те завинаги в себе си като облак над тъмни треви, като сянка от късче доверие, като белег, от който боли. Че е винаги рано, но може да се смеем, когато горчи... И тъгата ни в късното бъдеще ще е ритъм. А ние - сами.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • като сянка
    от късче доверие,
    като белег,
    от който боли. Е стихът ти!!!

    Че е винаги рано,
    но може
    да се смеем,
    когато горчи...

    Само да не сме сами!!!

  • Много ми харесва, Гевс.
  • "Тъгата ни в късното бъдеще ще е ритъм, а ние - сами"
    Много красиво и истинско!
  • много хубаво е тук
  • "Разделих се с илюзиите,
    с вятъра, който пълни душата ми с дим."

    Не е лесно!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...