Просто така
Подарих ти
тревогата в себе си.
Малко сънища ми подари.
Разделих се с илюзиите,
с вятъра,
който пълни душата ми
с дим.
Разпознах те
завинаги в себе си
като облак
над тъмни треви,
като сянка
от късче доверие,
като белег,
от който боли.
Че е винаги рано,
но може
да се смеем,
когато горчи...
И тъгата ни
в късното бъдеще
ще е ритъм.
А ние - сами.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
