Aug 1, 2010, 11:30 PM

Просто така

Poetry » Love

1.2K 0 16

Подарих ти тревогата в себе си. Малко сънища ми подари. Разделих се с илюзиите, с вятъра, който пълни душата ми с дим. Разпознах те завинаги в себе си като облак над тъмни треви, като сянка от късче доверие, като белег, от който боли. Че е винаги рано, но може да се смеем, когато горчи... И тъгата ни в късното бъдеще ще е ритъм. А ние - сами.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlanal (Светлана Лажова)

като сянка
от късче доверие,
като белег,
от който боли. Е стихът ти!!!

Че е винаги рано,
но може
да се смеем,
когато горчи...

Само да не сме сами!!!

2010-08-18T05:40:25+03:00
violently (Ася)

Много ми харесва, Гевс.

2010-08-12T20:29:42+03:00
sleepless85 (Белослава)

"Тъгата ни в късното бъдеще ще е ритъм, а ние - сами"
Много красиво и истинско!

2010-08-09T17:08:37+03:00
magnum (Венцислав Янакиев)

много хубаво е тук

2010-08-03T21:19:47+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

"Разделих се с илюзиите,
с вятъра, който пълни душата ми с дим."

Не е лесно!!!

2010-08-03T01:01:50+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0