gerrda (Геновева Христова) gerrda (Геновева Христова)
18 408
Aug 1, 2010, 11:30 PM

Просто така

  Poetry » Love
1.2K 0 16
Подарих ти тревогата в себе си. Малко сънища ми подари. Разделих се с илюзиите, с вятъра, който пълни душата ми с дим. Разпознах те завинаги в себе си като облак над тъмни треви, като сянка от късче доверие, като белег, от който боли. Че е винаги рано, но може да се смеем, когато горчи... И тъгата ни в късното бъдеще ще е ритъм. А ние - сами.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    като сянка
    от късче доверие,
    като белег,
    от който боли. Е стихът ти!!!

    Че е винаги рано,
    но може
    да се смеем,
    когато горчи...

    Само да не сме сами!!!

  • violently (Ася)
    violently (Ася)
    Много ми харесва, Гевс.
  • sleepless85 (Белослава)
    sleepless85 (Белослава)
    "Тъгата ни в късното бъдеще ще е ритъм, а ние - сами"
    Много красиво и истинско!
  • magnum (Венцислав Янакиев)
    magnum (Венцислав Янакиев)
    много хубаво е тук
  • Жулли (Юлия Димитрова)
    Жулли (Юлия Димитрова)
    "Разделих се с илюзиите,
    с вятъра, който пълни душата ми с дим."

    Не е лесно!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0