29 ago 2007, 18:18

Просто вятър прошумя 

  Poesía
720 0 24


                                          В късна доба бяла самодива
                                          в кръшен танц снага извива.

                                          От стъпките и бяга тишината,
                                          мек килим постила и тревата.

                                          Със коса от златокрила свила
                                          млади клонки и листа помилва.

                                          С бистра изворна вода-роса
                                          ръси храсти, горските цветя.

                                          Тихо песен корията запява,
                                          нощна музика гората съживява.

                                          Вълшебство шета пак в нощта
                                          или вятър просто прошумя?...

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??