29 авг. 2007 г., 18:18

Просто вятър прошумя 

  Поэзия
719 0 24


                                          В късна доба бяла самодива
                                          в кръшен танц снага извива.

                                          От стъпките и бяга тишината,
                                          мек килим постила и тревата.

                                          Със коса от златокрила свила
                                          млади клонки и листа помилва.

                                          С бистра изворна вода-роса
                                          ръси храсти, горските цветя.

                                          Тихо песен корията запява,
                                          нощна музика гората съживява.

                                          Вълшебство шета пак в нощта
                                          или вятър просто прошумя?...

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??