29.08.2007 г., 18:18 ч.

Просто вятър прошумя 

  Поезия
700 0 24


                                          В късна доба бяла самодива
                                          в кръшен танц снага извива.

                                          От стъпките и бяга тишината,
                                          мек килим постила и тревата.

                                          Със коса от златокрила свила
                                          млади клонки и листа помилва.

                                          С бистра изворна вода-роса
                                          ръси храсти, горските цветя.

                                          Тихо песен корията запява,
                                          нощна музика гората съживява.

                                          Вълшебство шета пак в нощта
                                          или вятър просто прошумя?...

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??