Aug 29, 2007, 6:18 PM

Просто вятър прошумя

  Poetry
877 0 24


                                          В късна доба бяла самодива
                                          в кръшен танц снага извива.

                                          От стъпките и бяга тишината,
                                          мек килим постила и тревата.

                                          Със коса от златокрила свила
                                          млади клонки и листа помилва.

                                          С бистра изворна вода-роса
                                          ръси храсти, горските цветя.

                                          Тихо песен корията запява,
                                          нощна музика гората съживява.

                                          Вълшебство шета пак в нощта
                                          или вятър просто прошумя?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...