21 oct 2022, 22:24
Пространствено нотиране
Денят преваля.
Последни слънчеви лъчи
на дърветата листата близват.
Луната
вдигането на вечерната завеса чака
и с прожектора си
на щурците щимовете да огрее,
а те,
с нежните си трели да изсвирят
от мен в пространството нотирано
„Къде си…
очите ми жадуват гласа ти,
усмивката ти,
съществото ми жадува
теб…“
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
От нотите изграждам си пътека,
към теб пристъпвам аз полека-лека.
Поздрави! Успех!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Моля да се вземе под внимание,
че днешния ден 01.03. 2023г.
в Дания е доста студен (+15 градуса по Целзий)
та затова по-долу написаното,
е в следствие на злоуптребено количество алкохол
(няма да уточнявам, колко)
Тюлмор Дю, на промоция...
Щото е по-евтино.
Денят проваля слънчеви лъчи,
в дърветата -
листата им облизват
с последни пъстрокрили светлинки,
Луната и вечерната харизма.
Ноктюрната завеса чака
над щимовете да огрее,
приспивното и трелно пеене
на щурчевото нежно музициране.
Пространството нотирано мълви:
Къде си? Как си?
И дали ме помниш?
Ушите ми жадуват,
да звучи гласът ти
от усмихнатите устни...
А недокоснато,
неистово крещи
у мене съществото ми проклето,
да го погалиш с нежен глас и стих,
макар и виртуално... Издалеко.
Жадувам теб...
И с цялото си същество
желая твоя глас,
очите и усмивка...
Жадувам тебе
в този шантав свят...
Жадувай мене...
Ако пък ти стиска!