Пространствено нотиране
Денят преваля.
Последни слънчеви лъчи
на дърветата листата близват.
Луната
вдигането на вечерната завеса чака
и с прожектора си
на щурците щимовете да огрее,
а те,
с нежните си трели да изсвирят
от мен в пространството нотирано
„Къде си…
очите ми жадуват гласа ти,
усмивката ти,
съществото ми жадува
теб…“
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados