Денят преваля.
Последни слънчеви лъчи
на дърветата листата близват.
Луната
вдигането на вечерната завеса чака
и с прожектора си
на щурците щимовете да огрее,
а те,
с нежните си трели да изсвирят
от мен в пространството нотирано
„Къде си…
очите ми жадуват гласа ти, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse