Laska (Ласка Александрова) Laska (Ласка Александрова)
19 854
Oct 21, 2022, 10:24 PM

Пространствено нотиране

1.1K 2 2

 

Денят преваля.

Последни слънчеви лъчи

на дърветата листата близват.

Луната

вдигането на вечерната завеса чака

и с прожектора си

на щурците щимовете да огрее,

а те,

с нежните си трели да изсвирят

от мен в пространството нотирано

„Къде си…

очите ми жадуват гласа ти,

усмивката ти,

съществото ми жадува

теб…“

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • kasius (Бостан Бостанджиев)
    kasius (Бостан Бостанджиев)
    Бърз кавър, вместо коментар...
    Моля да се вземе под внимание,
    че днешния ден 01.03. 2023г.
    в Дания е доста студен (+15 градуса по Целзий)
    та затова по-долу написаното,
    е в следствие на злоуптребено количество алкохол
    (няма да уточнявам, колко)
    Тюлмор Дю, на промоция...
    Щото е по-евтино.

    Денят проваля слънчеви лъчи,
    в дърветата -
    листата им облизват
    с последни пъстрокрили светлинки,
    Луната и вечерната харизма.

    Ноктюрната завеса чака
    над щимовете да огрее,
    приспивното и трелно пеене
    на щурчевото нежно музициране.

    Пространството нотирано мълви:
    Къде си? Как си?
    И дали ме помниш?
    Ушите ми жадуват,
    да звучи гласът ти
    от усмихнатите устни...

    А недокоснато,
    неистово крещи
    у мене съществото ми проклето,
    да го погалиш с нежен глас и стих,
    макар и виртуално... Издалеко.

    Жадувам теб...
    И с цялото си същество
    желая твоя глас,
    очите и усмивка...

    Жадувам тебе
    в този шантав свят...
    Жадувай мене...
    Ако пък ти стиска!
  • toti555 (toti)
    toti555 (toti)
    От нотите изграждам си пътека,
    към теб пристъпвам аз полека-лека.
    Поздрави! Успех!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0