Пространствено нотиране
Денят преваля.
Последни слънчеви лъчи
на дърветата листата близват.
Луната
вдигането на вечерната завеса чака
и с прожектора си
на щурците щимовете да огрее,
а те,
с нежните си трели да изсвирят
от мен в пространството нотирано
„Къде си…
очите ми жадуват гласа ти,
усмивката ти,
съществото ми жадува
теб…“
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ласка Александрова Все права защищены