Laska (Ласка Александрова)
854 13624
21 окт. 2022 г., 22:24

Пространствено нотиране 

  Поэзия » Свободный стих
616 2 2

 

Денят преваля.

Последни слънчеви лъчи

на дърветата листата близват.

Луната

вдигането на вечерната завеса чака

и с прожектора си

на щурците щимовете да огрее,

а те,

с нежните си трели да изсвирят

от мен в пространството нотирано

„Къде си…

очите ми жадуват гласа ти,

усмивката ти,

съществото ми жадува

теб…“

© Ласка Александрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бърз кавър, вместо коментар...
    Моля да се вземе под внимание,
    че днешния ден 01.03. 2023г.
    в Дания е доста студен (+15 градуса по Целзий)
    та затова по-долу написаното,
    е в следствие на злоуптребено количество алкохол
    (няма да уточнявам, колко)
    Тюлмор Дю, на промоция...
    Щото е по-евтино.

    Денят проваля слънчеви лъчи,
    в дърветата -
    листата им облизват
    с последни пъстрокрили светлинки,
    Луната и вечерната харизма.

    Ноктюрната завеса чака
    над щимовете да огрее,
    приспивното и трелно пеене
    на щурчевото нежно музициране.

    Пространството нотирано мълви:
    Къде си? Как си?
    И дали ме помниш?
    Ушите ми жадуват,
    да звучи гласът ти
    от усмихнатите устни...

    А недокоснато,
    неистово крещи
    у мене съществото ми проклето,
    да го погалиш с нежен глас и стих,
    макар и виртуално... Издалеко.

    Жадувам теб...
    И с цялото си същество
    желая твоя глас,
    очите и усмивка...

    Жадувам тебе
    в този шантав свят...
    Жадувай мене...
    Ако пък ти стиска!
  • От нотите изграждам си пътека,
    към теб пристъпвам аз полека-лека.
    Поздрави! Успех!
Предложения
: ??:??