Пространствено нотиране
Денят преваля.
Последни слънчеви лъчи
на дърветата листата близват.
Луната
вдигането на вечерната завеса чака
и с прожектора си
на щурците щимовете да огрее,
а те,
с нежните си трели да изсвирят
от мен в пространството нотирано
„Къде си…
очите ми жадуват гласа ти,
усмивката ти,
съществото ми жадува
теб…“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени