21.10.2022 г., 22:24

Пространствено нотиране

1.1K 2 2

 

Денят преваля.

Последни слънчеви лъчи

на дърветата листата близват.

Луната

вдигането на вечерната завеса чака

и с прожектора си

на щурците щимовете да огрее,

а те,

с нежните си трели да изсвирят

от мен в пространството нотирано

„Къде си…

очите ми жадуват гласа ти,

усмивката ти,

съществото ми жадува

теб…“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бърз кавър, вместо коментар...
    Моля да се вземе под внимание,
    че днешния ден 01.03. 2023г.
    в Дания е доста студен (+15 градуса по Целзий)
    та затова по-долу написаното,
    е в следствие на злоуптребено количество алкохол
    (няма да уточнявам, колко)
    Тюлмор Дю, на промоция...
    Щото е по-евтино.

    Денят проваля слънчеви лъчи,
    в дърветата -
    листата им облизват
    с последни пъстрокрили светлинки,
    Луната и вечерната харизма.

    Ноктюрната завеса чака
    над щимовете да огрее,
    приспивното и трелно пеене
    на щурчевото нежно музициране.

    Пространството нотирано мълви:
    Къде си? Как си?
    И дали ме помниш?
    Ушите ми жадуват,
    да звучи гласът ти
    от усмихнатите устни...

    А недокоснато,
    неистово крещи
    у мене съществото ми проклето,
    да го погалиш с нежен глас и стих,
    макар и виртуално... Издалеко.

    Жадувам теб...
    И с цялото си същество
    желая твоя глас,
    очите и усмивка...

    Жадувам тебе
    в този шантав свят...
    Жадувай мене...
    Ако пък ти стиска!
  • От нотите изграждам си пътека,
    към теб пристъпвам аз полека-лека.
    Поздрави! Успех!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...