aap (Ангел)
862 3584
20 nov 2018, 23:38

Просяк!? 

  Poesía
300 1 8

Светът е една голяма измама...

Човечност, припряна тъга, неразбрана...

тръпка обещана, но много болезнено

без време на врага подарена.

А ние търсещите... тези дето живота

ни гони, подритва уж учебно по ъглите диви

тормози човеците в нас? Сърдечно ни подтиква.

И казва: живота е ваш...

Плачéте очи, тъгувай сърце...

А ти моя надежда подай ми ръце...

Плачи душицо, предаден съм аз...

Но не на врага, а точно на вас.

Прегръдки, боли... животът е жило което гори.

Изстрел и - в миг един - тишина...

загина още една добра, без време душа.

Тъгувам без време... Тъгувам за нас.

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Приятелю!Радвам се че сподели с мен стиха !Винаги се радвам на подкрепата ти!
  • Душата на поета е обречена да тъгува, но когато тъгува за ближния тя се извисява до Божественото си начало. Поздравявам те отново за това прекрасно стихотворение, Приятелю, което ми стана любимо.
  • Така е Веси!Благодаря мила!Хубав ден и много усмивки!
  • Тъжно...
  • Благодаря,Приятелю за разбирането!До нови Гавраиле!!!Дай Боже на всеки му от това което му се полага!До нови👍!
  • Горчиво е но щом не сме душевни просяци има надежда за добрите души.
    Поздрав!
  • Така е мила!Благодаря че сподели!Хубав ден Илияна!!!
  • Тъжни редове. Вървим през живота и всички сме просяци, все нещо просим и молим, защото ни все нещо ни липсва и сме лишени. Замислящо.
Propuestas
: ??:??