Просяк!?
Светът е една голяма измама...
Човечност, припряна тъга, неразбрана...
тръпка обещана, но много болезнено
без време на врага подарена.
А ние търсещите... тези дето живота
ни гони, подритва уж учебно по ъглите диви
тормози човеците в нас? Сърдечно ни подтиква.
И казва: живота е ваш...
Плачéте очи, тъгувай сърце...
А ти моя надежда подай ми ръце...
Плачи душицо, предаден съм аз...
Но не на врага, а точно на вас.
Прегръдки, боли... животът е жило което гори.
Изстрел и - в миг един - тишина...
загина още една добра, без време душа.
Тъгувам без време... Тъгувам за нас.
© Ангел All rights reserved.
