aap (Ангел)
922 3578
20.11.2018 г., 23:38 ч.

Просяк!? 

  Поезия
349 1 7

Светът е една голяма измама...

Човечност, припряна тъга, неразбрана...

тръпка обещана, но много болезнено

без време на врага подарена.

А ние търсещите... тези дето живота

ни гони, подритва уж учебно по ъглите диви

тормози човеците в нас? Сърдечно ни подтиква.

И казва: живота е ваш...

Плачéте очи, тъгувай сърце...

А ти моя надежда подай ми ръце...

Плачи душицо, предаден съм аз...

Но не на врага, а точно на вас.

Прегръдки, боли... животът е жило което гори.

Изстрел и - в миг един - тишина...

загина още една добра, без време душа.

Тъгувам без време... Тъгувам за нас.

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Приятелю!Радвам се че сподели с мен стиха !Винаги се радвам на подкрепата ти!
  • Така е Веси!Благодаря мила!Хубав ден и много усмивки!
  • Тъжно...
  • Благодаря,Приятелю за разбирането!До нови Гавраиле!!!Дай Боже на всеки му от това което му се полага!До нови👍!
  • Горчиво е но щом не сме душевни просяци има надежда за добрите души.
    Поздрав!
  • Така е мила!Благодаря че сподели!Хубав ден Илияна!!!
  • Тъжни редове. Вървим през живота и всички сме просяци, все нещо просим и молим, защото ни все нещо ни липсва и сме лишени. Замислящо.
Предложения
: ??:??