25 nov 2009, 10:44

Проза

  Poesía » Otra
634 0 2

 

 

 

                                                ПРОЗА

 

                                                            Случилото се е истина

 

                                  Ние, силните, плачем само

                                  понякога, тайно в тъмното.

                                  Преди седмица изгорили

                                       фургона на бедния.

                                   Преди дни го намерили

                                     мъртъв край мястото.

                                   Днес заловили и кучето -

                                    единственият му близък

                                    наследник. Умъртвили го.

                                      Да не скита самотно

                                    из времето, което не го

                                       припознава за свое.

                                     Това е проклетата истина,

                                     която не ражда поезия.

                                        Оставаме ние сами,

                                     с нашият делничен делник.

                                     Измисляме свят на доброто,

                                      с реклама - усмихнати устни

                                      и в съня си сънуваме ангели.

                                                                    Wali. (Виолета Томова)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...