ПРОЗА

                                                            Случилото се е истина

                                  Ние, силните, плачем само

                                  понякога, тайно в тъмното.

                                  Преди седмица изгорили

                                       фургона на бедния.

                                   Преди дни го намерили

                                     мъртъв край мястото.

                                   Днес заловили и кучето -

                                    единственият му близък

                                    наследник. Умъртвили го.

                                      Да не скита самотно

                                    из времето, което не го

                                       припознава за свое.

                                     Това е проклетата истина,

                                     която не ражда поезия.

                                        Оставаме ние сами,

                                     с нашият делничен делник.

                                     Измисляме свят на доброто,

                                      с реклама - усмихнати устни

                                      и в съня си сънуваме ангели.

                                                                    Wali. (Виолета Томова)