2 dic 2020, 9:13

Пухкаво настроение

852 3 3

Пухкаво небето, пухкаво морето,
с пухкави кадели докосват моят ден.

Пухкави картини рисуват във сърцето,
пухкаво усмихват, усмихват всеки ден.

Гларусите бели в редица са строени,
морето и безкрая държат ги в своя плен.
На пясъчните дюни, във солта родени,
завинаги остават на морето синьо фен.

Вълни с тела игриви, дантелено прозират,
във въздушни пръски обличат две скали.
А скалите мокри с готовност им позират,
блестят като елмаз под слънчеви лъчи.

Корморани черни строго наблюдават,
да не би случайно някой развали
идилията в синьо и криле размахват,
щом вълна се пръсне в техните скали.

Ейх, пухкаво небето, пухкаво морето,
прегърнати са днеска като две сестри.
Пухкаво докосват душата и сърцето,
в синьо днес простора, диамантено блести.
Хей!!!

27.10.2020г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Теди! Добавям те към трите жени - откровенки, до които искам да се сгуша, когато ме боли душата. Толкова е нежно, мекичко и уютно тук! Усещаш се сигурен, желан, обичан в тази атмосфера. Никой не те съди! Никой не те мрази и отблъсква! Напротив! Приласкан си с обич!
  • Харесва ми ведрото настроение, което създава стиха ти! Запази положителното мислене, извор на радост и жизнена енергия! То предпазва духа и го прави недосегаем за външните влияния! Въздействието върху читателя е голямо! Моите поздравления, Теодора!
  • Наистина тук има "пухкаво настроение" в най-добрия смисъл на словосъчетанието.

    "Пухкаво небето, пухкаво морето,
    с пухкави кадели докосват моят ден.
    Пухкави картини рисуват във сърцето,
    пухкаво усмихват, усмихват всеки ден.

    Гларусите бели в редица са строени,
    морето и безкрая държат ги в своя плен.
    На пясъчните дюни, във солта родени,
    завинаги остават на морето синьо фен."

    Нещо много копнежно струи от редовете и те кара да се чувстваш ефирен и щастлив!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...