2 дек. 2020 г., 09:13

Пухкаво настроение

846 3 3

Пухкаво небето, пухкаво морето,
с пухкави кадели докосват моят ден.

Пухкави картини рисуват във сърцето,
пухкаво усмихват, усмихват всеки ден.

Гларусите бели в редица са строени,
морето и безкрая държат ги в своя плен.
На пясъчните дюни, във солта родени,
завинаги остават на морето синьо фен.

Вълни с тела игриви, дантелено прозират,
във въздушни пръски обличат две скали.
А скалите мокри с готовност им позират,
блестят като елмаз под слънчеви лъчи.

Корморани черни строго наблюдават,
да не би случайно някой развали
идилията в синьо и криле размахват,
щом вълна се пръсне в техните скали.

Ейх, пухкаво небето, пухкаво морето,
прегърнати са днеска като две сестри.
Пухкаво докосват душата и сърцето,
в синьо днес простора, диамантено блести.
Хей!!!

27.10.2020г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Теди! Добавям те към трите жени - откровенки, до които искам да се сгуша, когато ме боли душата. Толкова е нежно, мекичко и уютно тук! Усещаш се сигурен, желан, обичан в тази атмосфера. Никой не те съди! Никой не те мрази и отблъсква! Напротив! Приласкан си с обич!
  • Харесва ми ведрото настроение, което създава стиха ти! Запази положителното мислене, извор на радост и жизнена енергия! То предпазва духа и го прави недосегаем за външните влияния! Въздействието върху читателя е голямо! Моите поздравления, Теодора!
  • Наистина тук има "пухкаво настроение" в най-добрия смисъл на словосъчетанието.

    "Пухкаво небето, пухкаво морето,
    с пухкави кадели докосват моят ден.
    Пухкави картини рисуват във сърцето,
    пухкаво усмихват, усмихват всеки ден.

    Гларусите бели в редица са строени,
    морето и безкрая държат ги в своя плен.
    На пясъчните дюни, във солта родени,
    завинаги остават на морето синьо фен."

    Нещо много копнежно струи от редовете и те кара да се чувстваш ефирен и щастлив!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...