2.12.2020 г., 9:13

Пухкаво настроение

840 3 3

Пухкаво небето, пухкаво морето,
с пухкави кадели докосват моят ден.

Пухкави картини рисуват във сърцето,
пухкаво усмихват, усмихват всеки ден.

Гларусите бели в редица са строени,
морето и безкрая държат ги в своя плен.
На пясъчните дюни, във солта родени,
завинаги остават на морето синьо фен.

Вълни с тела игриви, дантелено прозират,
във въздушни пръски обличат две скали.
А скалите мокри с готовност им позират,
блестят като елмаз под слънчеви лъчи.

Корморани черни строго наблюдават,
да не би случайно някой развали
идилията в синьо и криле размахват,
щом вълна се пръсне в техните скали.

Ейх, пухкаво небето, пухкаво морето,
прегърнати са днеска като две сестри.
Пухкаво докосват душата и сърцето,
в синьо днес простора, диамантено блести.
Хей!!!

27.10.2020г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Теди! Добавям те към трите жени - откровенки, до които искам да се сгуша, когато ме боли душата. Толкова е нежно, мекичко и уютно тук! Усещаш се сигурен, желан, обичан в тази атмосфера. Никой не те съди! Никой не те мрази и отблъсква! Напротив! Приласкан си с обич!
  • Харесва ми ведрото настроение, което създава стиха ти! Запази положителното мислене, извор на радост и жизнена енергия! То предпазва духа и го прави недосегаем за външните влияния! Въздействието върху читателя е голямо! Моите поздравления, Теодора!
  • Наистина тук има "пухкаво настроение" в най-добрия смисъл на словосъчетанието.

    "Пухкаво небето, пухкаво морето,
    с пухкави кадели докосват моят ден.
    Пухкави картини рисуват във сърцето,
    пухкаво усмихват, усмихват всеки ден.

    Гларусите бели в редица са строени,
    морето и безкрая държат ги в своя плен.
    На пясъчните дюни, във солта родени,
    завинаги остават на морето синьо фен."

    Нещо много копнежно струи от редовете и те кара да се чувстваш ефирен и щастлив!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...