Dec 2, 2020, 9:13 AM

Пухкаво настроение

848 3 3

Пухкаво небето, пухкаво морето,
с пухкави кадели докосват моят ден.

Пухкави картини рисуват във сърцето,
пухкаво усмихват, усмихват всеки ден.

Гларусите бели в редица са строени,
морето и безкрая държат ги в своя плен.
На пясъчните дюни, във солта родени,
завинаги остават на морето синьо фен.

Вълни с тела игриви, дантелено прозират,
във въздушни пръски обличат две скали.
А скалите мокри с готовност им позират,
блестят като елмаз под слънчеви лъчи.

Корморани черни строго наблюдават,
да не би случайно някой развали
идилията в синьо и криле размахват,
щом вълна се пръсне в техните скали.

Ейх, пухкаво небето, пухкаво морето,
прегърнати са днеска като две сестри.
Пухкаво докосват душата и сърцето,
в синьо днес простора, диамантено блести.
Хей!!!

27.10.2020г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Теди! Добавям те към трите жени - откровенки, до които искам да се сгуша, когато ме боли душата. Толкова е нежно, мекичко и уютно тук! Усещаш се сигурен, желан, обичан в тази атмосфера. Никой не те съди! Никой не те мрази и отблъсква! Напротив! Приласкан си с обич!
  • Харесва ми ведрото настроение, което създава стиха ти! Запази положителното мислене, извор на радост и жизнена енергия! То предпазва духа и го прави недосегаем за външните влияния! Въздействието върху читателя е голямо! Моите поздравления, Теодора!
  • Наистина тук има "пухкаво настроение" в най-добрия смисъл на словосъчетанието.

    "Пухкаво небето, пухкаво морето,
    с пухкави кадели докосват моят ден.
    Пухкави картини рисуват във сърцето,
    пухкаво усмихват, усмихват всеки ден.

    Гларусите бели в редица са строени,
    морето и безкрая държат ги в своя плен.
    На пясъчните дюни, във солта родени,
    завинаги остават на морето синьо фен."

    Нещо много копнежно струи от редовете и те кара да се чувстваш ефирен и щастлив!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...