ПУСТИННА ПЕСЕН
Не задавам въпроси. Аз просто мълча
сред рояци уплашени, зли пеперуди.
Колко страшно звучи в предпоследния час,
да си кажа: – Палачът за мен е събуден.
Острието наточено е до микрон –
и тънее в сребристата утринна пяна.
Тук наминах по грешка – за какво ми дом,
щом от него спасителни изходи няма?
Напразно дошла съм, ако трябва сега
да последвам ефирния шепот на здрача.
Беше много студът и далечен брегът, ...