Пустинна песен
ПУСТИННА ПЕСЕН
Не задавам въпроси. Аз просто мълча
сред рояци уплашени, зли пеперуди.
Колко страшно звучи в предпоследния час,
да си кажа: – Палачът за мен е събуден.
Острието наточено е до микрон –
и тънее в сребристата утринна пяна.
Тук наминах по грешка – за какво ми дом,
щом от него спасителни изходи няма?
Напразно дошла съм, ако трябва сега
да последвам ефирния шепот на здрача.
Беше много студът и далечен брегът,
а сред нощи дъждовни от жажда се плаче.
Ти ми беше присъда – да бъда добра
и навярно смирена – или просто покорна.
Всеки жест е изма̀мен, всяка ласка – игра.
Но не е моят свят, в който липсват простори.
Прибери се в бърлогата – свиря отбой,
разкажи как си бил и могъщ, и всесилен.
И бъди благодарен, че не ви от любов.
Но човекът без обич е само пустинник.
© Валентина Йотова All rights reserved.
