yotovava (Валентина Йотова)
2630 22191
7.04.2024 г., 18:14 ч.

Пустинна песен 

  Поезия » Любовна
190 0 3

ПУСТИННА ПЕСЕН

 

Не задавам въпроси. Аз просто мълча

сред рояци уплашени, зли пеперуди.

Колко страшно звучи в предпоследния час,

да си кажа: – Палачът за мен е събуден.

 

Острието наточено е до микрон –

и тънее в сребристата утринна пяна.

Тук наминах по грешка – за какво ми дом,

щом от него спасителни изходи няма?

 

Напразно дошла съм, ако трябва сега

да последвам ефирния шепот на здрача.

Беше много студът и далечен брегът,

а сред нощи дъждовни от жажда се плаче.

 

Ти ми беше присъда – да бъда добра

и навярно смирена – или просто покорна.

Всеки жест е изма̀мен, всяка ласка – игра.

Но не е моят свят, в който липсват простори.

 

Прибери се в бърлогата – свиря отбой,

разкажи как си бил и могъщ, и всесилен.

И бъди благодарен, че не ви от любов.

Но човекът без обич е само пустинник.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??